ПРОПОВЕД НА ПРАЗНИКА СРЕТЕНИЕ ГОСПОДНЕ

Начало / Новини / ПРОПОВЕД НА ПРАЗНИКА СРЕТЕНИЕ ГОСПОДНЕ

Днес ние празнуваме Сретение Господне, възпоменавайки как Пресвета Богородица донася четиридесетдневния Младенец Иисус в Йерусалимския храм, за да Го представи съгласно юдейския закон пред Господа. Сретение на църковно-славянски език означава „среща”. В храма по откровение от Духа Светаго ги посреща праведният старец Симеон, на когото било обещано от Ангела, че той няма да умре, докато със своите очи не види Христос. Този ветхозаветен старец според преданието проживял повече от триста години в очакване на Спасителя. В негово лице Ветхият Завет се среща с Христос – с Началото на Новия Завет.

Заветът – това е особен договор между Бога и хората. Главното във Ветхия Завет било спазването на закона, на дисциплината, на правилата, за да подготви хората, отпаднали от Бога, за идването на Спасителя и проповедта на Евангелието.

Времето на Ветхия Завет е отминало, но за нас различните правила, обичаи, установления имат колосална ценност, защото ние не можем да се ръководим само от собствената си съвест, или само от молитвеното общение с Бога. Изпълнявайки тези предписания, мнозина могат да се държат външно практически безукорно: да спазват постите, да четат молитви, да говорят правилните думи. Такива били и фарисеите. Но дошъл Христос и те го отхвърлили, защото сърцето им загрубяло, защото ценели своите подвизи и своята праведност твърде високо. Така често става и у нас. Мнозина в гонитбата за външното спазване на правилата, губят много повече, оставайки само изпълнители на закона.

Опразвайки ветхозаветния закон, Спасителят дава две заповеди, в които е целия закон и всички пророци. Първата „възлюби Господа Бога твоего от всичкото си сърце и с всичката си душа и с всичкия си разум”. Това е заповедта за любовта към Бога, за пълното доверие и вяра в Него. Но не само с вяра се спасява човек. „Вярата без дела е мъртва”, затова са необходими дела на вярата. На първо място, дела по отношение на ближните. За това Господ ни дава втора заповед: „възлюби ближния си като самия себе си”.

За да се научим да обичаме Бога, за да проверим на какво сме способни, ни е даруван ближния – този, който се оказал редом с нас. Човекът, образът Божи – ето инструментът на нашето спасение, тестът за нашата любов, търпение и чистота на сърцето ни.

Новият Завет става по-висш от всички правила. Сега духовен плод принасят „любовта, радостта, мирът, дълготърпението, благостта, милосърдието, вярата, кротостта, въздържанието; против такива няма закон” – казва апостол Павел. За хората на Новия Завет правилата стават второстепенни. Ние сме призвани да спазваме Божиите заповеди не от страх или дълг, а защото просто е невъзможно да постъпваме иначе. За това е нужна постоянна работа на душата и внимание към своята вяра, мисли, думи и постъпки.

Но нека не се заблуждаваме, мечтаейки да извършим велик подвиг заради ближния! В тези мечтания може да преживеем целия си живот и да не принесем този духовен плод, за който говори апостол Павел. Да се вгледаме в лицата на нашите светии. Те съвсем не се подготвяли за героични постъпки. В мнозинството си това са били кротки, търпеливи, вярващи и радостни хора. Те просто се стараели да бъдат доброжелателни към ближните, където е възможно – отстъпвали и прощавали, не унижавали и жалели тези, които, вероятно, и не били достойни за жалост, безкористно помагали или просто се отнасяли с внимание. Тези всекидневни малко забележими дела на вярата очиствали и смекчавали сърцата им, подготвяли ги за тази среща, която се състояла в техния живот – за срещата с Христос.

Нека и ние да тръгнем по пътя на тези малко забележими, най-прости и всекидневни милости един към друг, на тези кротки дела на вярата и любовта към Господа и към ближните, благодарение на които в нас умира всичко ветхо, за да отстъпи място на всичко ново! Амин!

Превод: Иконом Йоан Карамихалев

Произнесена от ставр. ик. Костадин Гаврилов